МАЙСТОРСКО СЪЧЕТАНИЕ
НА ФОРМА И ФУНКЦИОНАЛНОСТ

Не само модерните коли, стилните дрехи и авангардните мебели се създават от дизайнери. Индустриалните автомобили също се проектират от професионалисти, тъй като външният вид на един камион или автобус също е решаващ за неговия успех на изключително конкурентния пазар.Днес всички продукти на пазара трябва да задоволяват както чисто функционалните, така и естетическите изисквания на потребителите. Мебели, спортни коли, облекла – какъвто и да е продуктът, успехът му зависи пряко от дизайна. Ето защо дизайнери-специалисти в тези сфери се търсят срещу много добро заплащане. Но ако попитате запалените фенове нещо за дизайнерите на индустриалните автомобили, те обикновено остават силно изненадани и объркани. Доста често се смята, че тези автомобили, за разлика от леките коли, “просто са порастнали” по повече или по-малко еволюционен път, без да е бил необходим какъвто и да е дизайн. Но в днешно време камионите и автобусите също се проектират от професионални дизайнери, точно както другите видове превозни средства. В миналото е било по-различно: отговорни и за дизайна са били инженерите на автомобилите.

                         Производителите в Германия

В ранните години на автомобилостроенето всички производители на автомобили са имали в своите продуктови гами и индустриални превозни средства. Разликата между двата вида превозни средства била относителна: в откритите коли са били монтирани седалки или са били използвани за превоз на стоки. Камионите са били снабдени с шаси, което можело да се замени и от автобусна надстройка. По онова време имало огромно количество производители и марки, повечето от които отдавна са забравени, тъй като голяма част от фирмите били унищожени по различни икономически причини през двадесетте години.
Компании, занимаващи се само с индустриални превозни средства, били изключителна рядкост. Но Maschinenfabrik Augsburg Nurnberg /M.A.N./, днешният концерн МAN, е била точно такава. Заедно с швейцарската компания Saurer, МАN започнала да произвежда камиони през 1915 г., а след 1924 г. продължила със свои собствени дизелови двигатели. От 1955 г. производството добило по-широк мащаб. Днес MAN Nuzfahzeuge AG е най-голямата компания в групата MAN с осем производствени района в Германия и други в Австрия, Полша, Турция, Великобритания и Южна Африка.
През 1902 г. Хайнрих Бюсинг, започнал първоначално в сферата на железопътните сигнални системи, основал своята компания Braunschweig, която още от самото начало била насочена изцяло към производството на индустриални превозни средства. Тази изключително успешна компания се обединила с берлинската Nationale Automobilgesellschaft NAG и продължила да произвежда продукцията си под логото Bussing-NAG. По същото време имало много сливания на компании, които самостоятелно били твърде малки или работели на загуба. През 1972 г. Automobilwerke AG Bussing била погълната от MAN, а търговската марка - интегрирана в MAN Nuzfahzeuge AG.
Daimler и Benz, отделни компании до 1926 г., също произвеждали от самото начало индустриални превозни средства. Това били основно камиони, тъй като по онова време автобусите били изключително непознати и в най-добрия случай се монтирали като надстройки върху шасита от камиони. Първите камиони Benz от Gaggenau били използвани като основа за Magirus, който започнал да произвежда камиони около 1916 г., след като привлякъл от Benz първия развоен инженер-дизайнер. От 1970 г. Magirus изгражда свой собствен вътрешен дизайнерски отдел под ръководството на главния дизайнер Леонард Шуде, дошъл от KHD. Този отдел по-късно се прехвърля в дизайнерския център на IVECO. В Mercedes Benz отделът за индустриални превозни средства получил сериозно развитие благодарение на шефа на отдела за създаване на автомобили със специално предназначение /разбирайте специални автомобили с кабини за пътници/, Херман Аренс, който от 1949 г. бил отговорен главно за автобусите и камионите /а отделно създал и класическия Adenauer Mercedes 300/. Аренс може да се определи като показателен за едната група дизайнери по онова време, тъй като бил квалифициран инженер и създавал своите каросерии от гледната точка на инженер с основна подготовка за художник и огромен опит в производството на автомобили и по-специално на каросерии. Сам той се определял като “създател на формите”.

Началото на дизайна за индустриалните превозни средства

Повечето от дизайнерите в автомобилната индустрия по онова време били инженери, чиито професионални задължения включвали придаването на форма на проектираните от тях автомобили. В ежедневната им работа това включвало дизайна на радиаторните решетки, двигателните капаци и кабини, както и формата на калниците. Тези части, произвеждани във фабриките, в повечето случаи били допълвани с каросерии на други производители. Артисти, художници и скулптури или архитекти и дизайнери на индустриални продукти – всички те са участвали и консултирали фирмите, що се касае до въвеждането на съвременни отличителни черти в дизайна. В зависимост от техническите спецификации, те или са модифицирали предложенията на развойните инженери, или са нахвърляли общи щрихи, въз основа на които инженерните отдели са разработвали моделите.
Истински “професионалисти“ са били каросерийните техници и дизайнерите, обикновено работещи за фирмите-производителки на каросерии, доставчици на фабриките за мотори по онова време. Малкото школи по автомобилен дизайн в Германия до 50те са били запазени предимно за занаятчии. Всъщност единствените професионални  художествени курсове за автомобилни дизайнери са били в чужбина. С течение на времето засилва значението си училището за автомобилостроене в Хамбург, част от университета след 1980 г. Тогава голяма част от младите дизайнери се обучават в специлизираните курсове по транспортен дизайн на немската транспортна индустрия и Пфорцхаймската политехника.

Продуктовите и индустриални дизайнери във фабриките

Дизайнерските отдели във фабриките се появяват значително късно – някъде през 70те, след като конкуренцията доста се засилва вследствие на редица обединения и поглъщания. Много производители на индустриални транспортни средства или отдели просто не са се интересували от “стилистика”, както е било общоприето в сектора на леките автомобили под влиянието на Америка от края на седемдесетте. Нагласата, особено при производителите на индустриални превозни средства, е спазвала канона “формата следва функционалността”, защото за разлика от кратките модни тенденции при леките автомобили, пазарът на индустриални превозни средства е бил на няколко десетилетия. Дори и през осемедесетте все още има компании, които базират дизайна си на напречни разрези от различни перспективи. С по-новите техники на дизайн все пак е било възможно чрез пластично представяне със светлосенки да се създаде реалистична перспектива, сравнително близка до планирания автомобил, която демонстрира визуалните качества предварително като помощ за вземане на решения, без да е необходимо обстойно моделиране.

MAN – изключението

MAN е единствената компания, която може да се похвали с продължителна традиция и богат опит в дизайна на индустриални продукти. Още преди 20-те години на миналия век фабриката в Густавсбург е имала свой собствен “архитектурен” отдел, който в тясно сътрудничество с инженерите е отговарял за естетичния външен вид на функционалните структури. Това довело до развитие на професионално дизайнерско консултиране, което след 1950 г. било пренесено и в останалите заводи на MAN. От него били конструирани например огромни кранове, както и ж.п. вагоните за Трансевропейския експрес през     1955 г. От началото на 50-те години за Мюнхенския производител специално са проектирани тежкотоварни камиони и градски автобуси в този офис, превърнал се по-късно в отдел по дизайн. Начело на отдела дълги години стои Волфганг Краус. Натрупал опит в други фирми за индустриални транспортни средства, Краус, вече като ръководител на отдела, поставя основата на нови стандарти в проетирането и дизайна на MAN Nutzfahrzeuge AG, тогава юридически независима компания, с моделите F90 (1986), F2000 (1994) и TGA (2000). Днес той предава своя опит и знания като професор в старото Училище по  автомобилостроене в Хамбург.
Отделите за дизайн на автомобили с индустриално предназначение като правило са по-малки и скромни в сравнение с тези  в сектора на лекото автомобилостроене. Така е и в МАN – в отдела по дизайн е ангажиран малък, но прецизно подбран и висококвалифициран персонал. В него служителите отговарят на изискването да са еднакво добри както в чистия дизайн, така и в някава степен в развойния, защото работата им е тясно свързана с инженерния развоен отдел и неговите спецификации.

Дизайнерите на свободна практика в Германия

През 1936 г. Ернст Нойман-Неандер, известен дизайнер по онова време, е поканен да проектира радиаторната решетка на товарен автомобил МАN. Първоначално Неандер прави дизайн на реклами, след това започва да се занимава с дизайн на купета за различни производители на каросерии, става известен като един от инициаторите на т.нар. “гондола” в задната част при спортните автомобили от това време. Успява да се утвърди като един от първите професионални дизайнери на автомобили в света.

Луи Льопоа, французин по рождение, пренесъл се в Германия през войната, оказва голямо влияние главно посредством създадената от него през 50те години в Баден-Баден фирма “Technik International”. Още тогава той има контакти и изпълнява поръчки за редица автомобилни производители, сред които Ford, Berliet, Fahr, Hanomag, Henschel, Magirus, Pegaso, Steyr, Unic. Льопоа работи и в Bussing, закупена по-късно от MAN, и през 60те години проектира за нея ново поколение индустриални транспортни средства.

Луиджи /известен в онези дни като Лутц/ Колани е друг популярен дизайнер от Берлин, проектирал индустриални превозни средства. За разлика от практически приложимите идеи на Льопоа обаче, тези на Колани са далеч от евентуална реализация. Някои от неговите най-ранни проекти датират от 1956 г. и представляват разработки на футуристични каросерии за Mercedes, Bussing и Magirus. По-късните проекти също остават на фазата на прототипите и никога не са разглеждани сериозно за евентуална реализация в серийното производство.

Дизайн на автомобили с търговско предназначение в другите страни

В Италия и Франция е било прието поръчките за дизайн да се възлагат на дизайнерите на свободна практика. В Съединените щати за дълго е било популярно с наемане на работа да се “купуват” известни имена на дизайнери. Ако например автобус е бил проектиран в ателието на великия индустриален дизайнер Реймънд Люеви, името му след това е било използвано в широкомащабна рекламна кампания.

Все още се срещат индивидуални дизайнери или студия със свой собствен стил, който понякога е дори неприемлив за по-широката публика. Това са хора като Джовани Мигелоти или световно известния Джорджето Джуджаро и неговата студия “Ital Design”. Джуджаро е по-известен с дизайна си на леки коли, но работи също и в сферата на тежкото автомобилостроене. Интересно е да се отбележи, че той прави дизайна на едни от водещите германски автомобилостроители.

Радиаторната решетка – следите на времето

Както при всички автомобили, дизайнът на индустрилните превозни средства се променя с течение на времето. Типична илюстрация за това е формата на радиаторната решетка. Дори само един поглед на камион MAN от началните години илюстрира очевидната промяна от времето на Кайзера с типичните за тогава овални решетки до по-функционалния дизайн с правоъгълни форми през двайсетте. Модата на заоблените линии отново се завръща през 30те и е особено актуална при автобусите. За разлика от тази тенденция, моделите MAN 400 и MAN 415 са типични примери за дълготраен дизайн, превърнал се в класика. Камиони MAN с нова решетка са проектирани през 1953/54 г. и се характеризират с плавни линии, свързващи в едно цяло калника и решетката. От друга страна, техните скосени елементи са в контраст с по-скоро правоъгълните линии, характерни за шейсетте. По онова време фаровете са вградени в калниците и този дизайн издържа теста на на времето за десетилетия.През 70те при по-голямата част от автомобилите решетката е повдигната. Фаровете, първоначално вградени в калниците, са заменени от правоъгълни отвори, докато новите двойни фарове са вградени, така да се каже, едно ниво по-ниско в бронята, пренасяйки очертанията на горните отвори. Разбира се, радиаторната решетка също е модернизирана.Днес до надписа MAN все още “се перчи” лъвът на Брауншвайг, символ на компанията Bussing, интегрирана успешно в MAN.

Две от най-значимите достижения в областта на дизайна на MAN  Nutzfahrzeuge AG през последните години са развитието на новото поколение товарни автомобили Trucknology Generation (TGA) и новият автобус Lion’s Star. Благодарение на технологичния напредък (т.нар. паралелно проектиране) по подобие на проектирането на леките автомобили, в дизайна на индустриалните превозни средства е постигнат огромен напредък. Привлекателният външен вид все още се придържа към вътрешнофирмената философия на дизайна “формата следва функцията”, въпреки силния си емоционален заряд. Дизайнът на кабините е съчетание от новаторство и традиция. Той се разработва по модулен принцип, при който видът на всички отделни елементи се съчетава и така осигурява типичния имидж на MAN.